Изображение – Flickr/cskk // Lobivia arachnacantha
Ако има нещо, с което кактусите са известни, освен бодлите си, това са цветовете им. Вярно е, че не траят много дълго, но формата, цветът и размерът им са просто идеални, за да направят нашата колекция от растения да изглежда още по-добре. Но ако искаме да имаме цъфтящи кактуси, е важно първо да уточним, че всички видове ги произвеждат.
Някои отнемат много години, понякога десетилетия, като колоновидните кактуси, докато други отнемат много по-малко време, като например Mammillaria. Така че сега остава само да изберем растенията, които ни харесват най-много.
Астрофитумна мириостигма
Изображение - Flickr / Cerlin Ng
Астрофитум мириостигма е вид Астрофитум, ендемичен за Мексико, известен като звездното растение. Има 3-7 ясно изразени ребра и расте до около 40 сантиметра височина и 20 сантиметра в диаметър. Тялото му е тъмнозелено с множество бели петна или пискюли. Цъфти през пролетта и лятото, като образува жълти цветове с диаметър около 5 сантиметра. Може да понася температури до 4°C и вирее на пълно слънце.
Cleistocactus winteri
Изображение - Flickr / edgeplot
Клейстокактус винтери е катерящ се кактус, ендемичен за Уругвай и Аржентина, понякога наричан „опашка на плъх“. Той развива цилиндрични стъбла, които могат да достигнат до един метър дължина, защитени от жълти бодли с дължина до един сантиметър. През пролетта и лятото образува розови цветове с диаметър около пет сантиметра . Нуждае се от слънце или частична сянка, за да расте, и може да издържи на температури до -3°C.
Disocactus flamelliformis
Изображение - Wikimedia / Jodelet / Lépinay
Известен като тръстиков кактус, Disocactus flagelliformis е епифитен вид, ендемичен за Мексико. Има цилиндрични стъбла, дълги до 1 метър, защитени от бодли с дължина 5-7 милиметра. Цветовете са розови или червени, с диаметър до 7 сантиметра . Не понася студ, така че ако температурите във вашия район паднат под 10ºC, ще се нуждае от защита. Освен това, за разлика от повечето кактуси, D. flagelliformis се нуждае от сянка или частична сянка, а не от пряка слънчева светлина.
Echinopsis chamacereus
Изображение - Wikimedia / Хуан Карлос Фонсека Мата
Ехинопсис хамицереус е кактус, ендемичен за Аржентина, със зелени стъбла, които потъмняват, когато са изложени на слънчева светлина. Тези стъбла са защитени от къси, бели бодли, дълги около 1,5 милиметра, което ги прави сравнително безобидни. От средата на пролетта до началото на лятото, той образува червени цветове с диаметър около 4 сантиметра . Понася леки слани до -2°C и вирее както на слънце, така и на полусянка.
Epiphyllum oxypetalum
Изображение - Flickr / Norbert Käßner
Епифилум оксипеталум , известен още като нощноцъфтящ жасмин, е епифитен кактус, произхождащ от тропическа Америка. Той развива плоски стъбла с височина от 2 до 3 метра, стига да има опора или друга решетка, по която да се изкачва. Цветовете са бели, цъфтят през нощта и са с диаметър 25 сантиметра . Може да вирее на пълно слънце или частична сянка и понася ниски температури, но не и слана.
Ferocactus hamatacanthus
Изображение - Wikimedia / Peter A. Mansfeld
Ферокактус хаматакантус е кълбовиден кактус, произхождащ от Мексико, принадлежащ към рода Ferocactus . Той достига 60 сантиметра височина и има остри бодли с дължина до 7 сантиметра. Цветовете му цъфтят на върха на растението, жълти са и са с диаметър 5-7 сантиметра . За цъфтежа е важно да бъде поставен на слънчево място, тъй като няма да цъфти на сянка или полусянка. Може да издържи на слани до -4ºC.
Hatiora gaertneri
Изображение - Wikimedia / Peter A. Mansfeld
Хатиора гаертнери , известна като Великденски кактус, е епифитен вид, ендемичен за Бразилия, който развива сплескани, силно разклонени зелени стъбла. Може да достигне до 1 метър дължина, а алените му цветове са с диаметър между 4 и 7 сантиметра . Нуждае се от сянка или частична сянка и защита от замръзване.
Mammillaria baumii
Изображение - Wikimedia / Уилям Ейвъри
Кактусите от рода Mammillaria дават много красиви цветове, но те обикновено са розови. Mammillaria baumii, от друга страна, има жълти, ароматни цветове с диаметър около 3 сантиметра . Той е ендемичен за Мексико и расте на овални съцветия, които са високи 7 сантиметра и 6 сантиметра в диаметър. Бодлите са къси, дълги до 1,8 сантиметра, и светложълти. Може да издържи на температури до -2°C, но за да вирее, се нуждае от слънчево място или поне такова с много светлина.
rebutia narvaecensis
Изображение - Wikimedia / Sida
Rebutia narvaecensis е вид кактус от рода Rebutia, ендемичен за Боливия. Образува малки туфи, съставени от стъбла с височина 2-4 сантиметра, покрити с бели бодли. Цветовете са розови и с диаметър около 3,5 сантиметра, така че когато се появят, стъблата са почти напълно скрити зад венчелистчетата си . Може да издържи на температури до -4ºC и трябва да се постави на слънце, за да вирее.
Schlumbergera truncata
Изображение - Flickr / Alejandro Bayer
Шлумбергера трунката , или коледен кактус, е епифитно растение, произхождащо от Бразилия, широко използвано като висящо растение както на закрито, така и на открито. То развива плоски, зелени, безбодлести стъбла, които могат да достигнат 60-70 сантиметра дължина. През зимата образува бели, червени, лилави или розови цветове , но за да се случи това, се нуждае от защита от замръзване и защитено място на сянка.
Кой от тези цъфтящи кактуси ви хареса най-много?